Виена, Австрия

Щом реша, правя го. Ето че отново съм в Европа, по-специално във Виена, града в който бях през 17ти век. Беше доста добро време.. Хората не знаеха много за вампирите, всички бяха много доверчиви. Убивах на спокойствие заедно с един мой приятел. За съжаление се скарахме и той пое свой собствен път и не съм го виждал от тогава. Надявам се сега да го видя отново тук, ако не е мъртъв вече разбира се.
-Какво ще желаете господина. -гласът на сервитьорката в кафета в центъра на града ми прекъсна размислите.
-Един чай, моля. -усмихнах й се. След малко щях да я примамя навън и да я убия, но преди това наистина се нуждаех от чай, беше доста студено навън, а и винаги съм харесвал чай, странно за вампир като мен.

Минаха няколко дни откакто съм тук, но се чувствам самотно. Убивам хора и спя по хотели. Бих искал отново да срещна онзи мой приятел и да заживеем някъде тук, не исках да се връщам в САЩ, там не беше за мен. А и онзи град ми нанесе твърде много спомени които не трябва един вампир да има.
Докато се разхождах по улицата сетивата ми доловиха друг вампир, веднага разбрах кой, завлякох го в една изоставена уличка и започнах:
-Знаеш ли дали тук има още такива като нас? -казах грубо.
-Да, има. -отговори ми бързично, явно беше нов и го беше страх от мен.
-Имаш ли господар? Някой който да ти нарежда?
-Да. -каза още по-страхливо.
-Заведи ме при него. -бях решен да видя кой е тук и с кой мога да се спогодя, и с кой не.