Хургада, Египет

Елизабет ме държеше под око през целия полет и за жалост не успях да се полюбувам на стюардесата отблизо. Разменихме си няколко усмивки и погледи. Докато Елизабет спеше успя да сложи една салфетка с номера си в джоба на якето ми.
След дълго пътуваме, най-накрая се озовахме в Египет. Там беше доста слънчето и се наложи да ходя със слънчеви очила.
- Харесва ли ти тук? - попитах.
Вземехме багажа си и тръгнахме да си търсим хотел.

- Да, - отвърнах, - много ми харесва. Хубаво да се порадваш на слънцето. - казах с усмивка и си сложих слънчевите очила.
Огледах се наоколо. Беше пълно с палми и около нас се разхождаха десетки туристи, а между тях имаше и местни хора, които имаха чалми на главите си.
- Трябва да си намерим хотел. - каза Деймън.
- Дааа. - казах разсеяно. Радвах се на гледката около себе си.
- Имаш ли някакви претенции по въпроса?
- Ммм? Какво?
- Елизабет, не ме ли слушаш?
- Да, да, слушам те. Извинявай. Какво ме питаше?
- Нищо, няма значение. Ето този хотел там изглежда добре.
Учудих се на реакцията му.
Двамата влязохме в хотела и отидохме на рецепцията.
- Е, каква стая искаш? - попитах с усмивка.

- Две единични стаи. - казах на рецепциониста.
Елизабет ме погледна въпросително, но аз не й обърнах внимание. Пак трябваше да плащам аз, а беше толкова секси жената с мен да предпожи да разделим разходите.
- Искаш ли да си починеш в стаята? - попитах.
Качихме се в асансьора и я погледнах въпросително.

Интересен ход... Какво кроиш, Деймън..?
- Да, бих искала да си почина... Полетът беше дълъг.
Няма да се цупя и да правя сцени току-така. Явно Деймън е замислил нещо.
След това никой не каза нищо и асансьорът спря на последния етаж.
- Ето ти ключа. - каза Деймън. - Ти си в стая 521, а аз съм в 522.
- Добре. - взех ключа от ръката му и поех към стаята. Отключих и влязох вътре. Багажът ми беше вече качен и затова седнах на леглото потънала в мисли.

Хванах полет до Египет. Имах план как да накарам Наташа да страда и щях да го изплъня без нито миг колебание.
Отидох до една от гробниците там. Знае се че имат големи свръхестествени сили и могат да направят почти всичко. Така поне ми говореше Луи преди да умре.
-Ехо, има ли някой тук? -бях напрегнат. Духове започнаха да бродят около мен, не ги виждах, но ги усещах.
-Какво искаш? -доста стряскащо каза някой.
-Искам магия, с която може да комуникираш и виждаш близките си, които вече не са живи. Но искам другите да нямат физически контакт с тях, а аз да имам. Поне така да излгежда. -готов съм да направя всичко за вас.
-Можем да ти дадем тази магия, но знай че ще дойдем да си потърсим своето след време. -казаха го заплашително, имах респект от тях.
И ето че вече притежавах в един буркан магия, с която мога да карам хората да се виждат и говорят с близките си. А аз дори да ги докосвам физически.

- Още един посетител? - изсъска някой зад мен. Косата ми настръхна.
- Валентино. - успях само да промърморя, а духът зад гърба ми се появи пред мен. Погледна ме с присвити очи.
- Вампирът, който искаше да говори с мъртвите. Не го споменавай. Проклятие за света. - той посегна да изчезне, но аз проговорих бързо.
- Искам да го победя, но се нуждая от помощ. Знаете каква съм, а аз знам как вие можете да сте тук и да разговаряте с мен. Искам да умра! - появиха се и други духове, които заговориха едновременно.
- Преобразяваща се. Индианка. Да умре, да умре.
- Ти си от един изключителен род на магьосници и преобразяващи се. Велики шамани са твои прародители. И искаш нашата помощ.
- Ще ви дам всичко. - сведох глава, а после коленичих.
- Не искаме нищо. Искаме онзи вампир. Да страда. - каза главният дух. - Умри! - извика той и усетих как способностите ми на шейп-шифтър ме напускат. Тънка синя струя светлина излезе от устата ми и изчезна някъде в пространството.
- Благодаря. - поклоних се с почитания и тръгнах към Мистик чърч. Планът ми беше задействан.

Не знаех как се движим или дали въобще се движим. Усещах мирисът на пясък, а горещото слънце пареше по кожата ми, нараняваше ме. Как бяхме стигнали до тук? Опитах се да попитам, но не успях. Не знаех дори как съм жива. Зъбите ми ги нямаше, не чувах почти нищо. Няколко ребра се бяха счупили от само себе си. Май трябваше да си ме оставят у нас да си умра на спокойствие.

-По-бързо! -извиках на Лили, тя беше млад вампир и очевидно беше уморена от темпото с което минавахме от континент на континент. Но сега нямаше време за умора.. Всъщност не знаех защо въобще тя е тук? Какво общо има с цялата работа? Дори аз нямаше да съм тук ако собствения ми живот не бе изложен на риск от тези духове. Наташа трябва да се съвземе..
Стигнахме до мястото от което бях получил силите си. Ами сега?

Усетих силите на духовете да ме обгръщат. По-скоро в мислите си чух, отколкото с ушите си, как духовете говорят на Валентино. Гонеха го, не го искаха тук. Искаха да го убият! После видяха мен. Усетих безтегловност, когато тя ме поеха, извикаха рязко на Валентино и ме скриха в тъмнината на пирамидите. "Чакайте, искам да е с мен!" исках да извикам, но нямах сили. А и те не искаха да го пуснат. Дано само го оставеха жив.

Те взеха Наташа от ръцете ми я понесоха някъде. Не! Не можах да я оставя. Те най-вероятно щяха да я убият, а най-вероятно и мен, определено не ме искаха тук. С много сили успях да се измъкна от духовете и влязох там където настаниха Наташа. Стаята беше тъмна, в средата имаше само едн легло на която бе тя. Около него имаше издълбани надписи, доста зловещо..
-Каквото и да й правите, спрете! Извиках уверен в силата си, въпреки че беше глупаво. Чух само шушкане, след това някой ме удари отзад доста бързо и всичко пред мен потъмня.

- Виж сега, красавице. - каза духът в мислите ми. - Навреди си много с всичко, но имаме решение. Ново тяло. - гласът му беше студен, забиваше се в ума ми. Валентино! Помислих си изведнъж. - Той е добре, красавице, ще поспи, докато те поправим. Сега, има само едно малко условие. Умреш ли още веднъж си наша. Душата ти ще ни принадлежи завинаги! Виждаш ли, знаехме, че това ще стане и то скоро, затова ти подготвихме тяло. Истинска красавица. Няма индианската кръв като теб и не може да се превръща във вълк, но ще е изключително силна. Само се съгласи. - беше ужасно. Всичко, но исках да живея. Кимнах и усетих студенината на духа му да хваща сърцето ми и да го стиска. Душата ми! За миг всичко изчезна, а после отворих очи и се подготвих за нов живот. Не знаех как изглеждам, но чувах всичко идеално и виждах всичко. Нищо не ме болеше. Духовете ми се усмихваха. А Валентино лежеше на земята.


едит: Наташа вече ще изглежда така - http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTiEJALxzdZxdnjxkjcCLuZYln8w1NhD6csoGgS6HSUN6oFxOcC

Когато отворих очи едно невероятно красиво момиче с тъмни коси ме гледаже загрижено.
-Коя си ти? -попитах предпазливо, готов да нападна.
-Наташа.. -каза плахо тя.
-Да бе?!?! - не можех да повярвам, нима за това духовете я искаха? Да я сложат в секси тяло? По дяволите, вече нищо не разбирам.. -Ще ми е нужно питие. -Станах, минах покрай нея и се запътих към някой бар в града.

Обърнах се към духовете като вече нормално можех да възприема света около мен.
- Значи да внимавам? Повече никакво умиране? - попитах ги, а те със загадъчни усмивки кимнаха. Бях се забъркала в нещо много лошо, но поне бях жива. Беше ми тъжно само, че вече нямаше да мога да се превръщам. Благодарих на духовете и се затичах след Валентино. Скоростта ми не беше същата, но бях доста по-бърза от нормален човек. И все още можех да надушвам доста добре. Настигнах Валентино чак в един забутан бар.

-Значи аз идвам с вас до някакви духове,които така и не видях,след това ме зарязвате насред нищото- Казах на Валентино и понеже ги бях чула знаех,че момичето е Наташа.- Ще ми трябва малко време да свикна да те гледам така,но е много хубаво,че оживя.- усмихнах и се топло.- Сега обаче съм доста жадна. Ако някой от вас не може да гледа..- посочих изхода на заведението
След това започнах да убивам хората в бара,само че този път не го правих бързо,както обикновено. Дори разговарях с някои от жертвите

Валентино беше опиянен от кръвта, а на мен ми се гадеше. Измъкнах му внимателно кредитната карта от джоба и я прибрах все едно нищо не е станало.
- Оставям ви, защото няма какво да правя тук. - помахах им и бързо изчезнах навън. Не знаех какво ще правя, но имах чужда кредитна карта на разположението, което предполагаше да се позабавлявам.

От Нааташа и Валентино знаех,че тук имма духове,които могат да ми помогнат.Отидох в една гробница.
-Здравейте.-Казах.Чувствах се странно,все едно,че си говоря сама.Чух лек шум,затова продължих да говоря.-Не се чувствам добре,убивайки хора и не се превърнах във вампир по мое желание. Има ли начин да ми помогнете да стана човек отново?
-И как по-точно ще платиш за това,ако решим да ти помогнем.-Чух глас,който звучеше странно.Не беше точно глас всъщност,по-скоро като вятър.
-Аз вече плащам.Всеки ден. Тежи ми на съвестта.
-Е,това е достатъчно предполагам.-Отново същия глас.Усетих някакво чувство...Студ,беше ми студено и не усещах толкова много миризми.Толкова бързо ли ставаше?
-Благодаря.
Казах и излязох.