Лас Вегас [САЩ]

Пристигнах. Не бях изобщо изморен от пътя. Отдавна не бях виждал такъв град, пълен с рекламни плакани залепени навсякъде по него.. Имах чувството че съм в нов свят. Но нямах време да разглеждам. Трябваше да използвам силите си за да открия Сара...
И изведнъж нещо пресветна в главата ми когато вложих всичко от себе си за да я потърся в близкия регион. В главата ми се появи картинка как тя е в ресторант с някакъв мъж точно сега на 2 пресечки от тук.
Без повече да се колебая отидох там. Тя ме видя и се вцепени. Аз също потръпнах от гледката. И после всичко започна.

Усещах, че е тук някъде. Реших да обиколя паркингите за неговата кола. В големият град трудно можеш да надушиш някой дори със вампирско обоняние, но мислех, че мога да открия колата му.
След дълго лутане я намерих. Беше паркирана пред някакъв бар или ресторант. Той може би беше вътре...
Влезнах в ресторанта и видях Валентино на няколко крачки от мен. Гледаше напред към двама души. О боже! Това беше момичето от снимката, това беше Сара.
Валентино не трябваше да ме вижда тук. Стоях зад него и бързо се скрих. Сега всичко ми се изясни, за това той искаше да напуснем, искал е да намери Сара. Сега се радвах, че нищо повече не се случи между нас. Исках да си тръгна. Да напусна Мистик Чърч и да не го видя повече. Или да се възползвам от това, че съм в Лас Вегас и да отида на някой купон. Да се напия и да не мисля за Валентино. Но не.. останах там.
Сара също го забеляза. Беше уплашена. Исках да видя какво ще стане след това.

Изникнах иззад Сара и пуснах най-чаровната си усмивка.
- Здравей, Валентино. Бяхме сигурни, че ще дойдеш. - Сара също се усмихна.
- Хубаво е да си стар вампир, развиваш някои способности. - каза му тя. - Щом приятелката ти Наташа дойде при мен и ми каза, че ще дойдеш, веднага се напрегнах да те извикам. И за щастие ти ме чу.
- Обърни се и кажи здравей и на Лиа. Сега какво ще кажеш? И трите ти момичета са тук..

Първото нещо, което исках да кажа на Сара беше нещо от сорта на: 'Защо, защо подяволите направи всичко това?? Защо дори въобще не ме остави да умра онази нощ в Ню Йорк?!?!'
Но казах само: 'Колко време мина, а?'
Наташа стоеше зад Сара и се хилеше злобно. Не знаех какво да кажа, обърнах се назад и видях Лиа. Инстинктът ми подсказа че това няма да свърши добре и ще трябва да избягам като убия всички в този ресторант. Но Сара беше по-силна от мен, не можех.. За това ударих силно Наташа че да изхвърчи през прозореца и да си спечеля време, прекърших врата на Лиа с най-бързото си движение. Взех й тялото и отпраших с Мазерати-то обратно към Мистик Чърч.

Бяхме в едно луксозно казино. На едно сепаре в дъното, далеч от светлината Валентино пиеше кръвта на една сервитьорка, а аз се забавлявах с един току що спечелил мъж. Малко след като Валентино пресуши жертвата си, аз прекърших врата на мъжа до мен и му прибрах парите.
- За сега е забавно. - казах му и се наведох отново да го целуна.

Луксозната ми къща си имаше и луксозни приспособления, които ми казваха когато непознат субект се приближаваше до нея. Системата прати ммс на телефона ми със данни и снимка на човека който е там в момента. Аз го видях, името беше Елизабет, бързо си спомних.
Отидох до Наташа и казах:
-Имам малко работа в града, принцесо. Ти ако искаш поостани още малко тук, ще те чакам обратно в Мистик Чърч. Чао засега.
Напуснах я като й оставих ключовете от моята кола за да има с какво да се прибере. Аз убих и взех Ламборджини-то на някакъв дебел чичка и потеглих с пълна скорост в обратна посока.

Изиграх няколко игри на рулетка, като винаги печелех. В края на купона бях с 30000 в джоба и ключове от прекрасно Мазерати. При други обстоятелства бих се позабавлявала доста, но се задоволих само с още една малка кражба, след което поех към Мистик Чърч.
Смятах са споделя на Валентино истината за "приятелството" ми със Сара и да му помогна да я убие.

Изключително бясна тръгнах с колата към Лас Вегас. Едно от предимствата да четеш мисли е това, че знаеш точно какви карти има всеки от играчите, следователно печалбата ти е в кърпа вързана. За отрицателно време бях обрала доста богати чичковци, които естествено започнаха да се питат как едно момиче е толкова добро.
- Миличка, май послъгваш. - каза един от тях и ме посочи с пурата си.
- Така ли. - отговорих му ядно. - Тогава да идем да се разберем навън. - изправих се, а той ме последва. - Дай ми парите си, старче. - казах и го хванах за врата, веднага щом излязохме. Беше уплашен и това ми хареса. Написа ми тлъст чек и ми го подаде с трепереща ръка. - Беше удоволствие да те срещна. - казах му, а след това му изтръгнах сърцето. Кръвта му по ръката ми ме опияни. Наведох се и забих зъби във врата му. Вкусът на желязо завъртя главата ми - толкова прекрасен. Влязох в стаичката, където играехме и прекърших вратовете на всички, на част от тях изпих и кръвта им, а после обрах и парите им. Все пак трябваше да си оправя стриптийз бара. После се качих на колата и отпраших за Мистик Чърч все едно нищо не е било.

Не знаех колко време е минало. Не знаех и къде ходех, докато не се озовах въвв Вегас. Там, пред мен, светлините на казината ми припомниха човешките ми години, припомниха ми каква бях преди това и за пръв път от толкова време се преобразих. Отново човек откраднах от един отдалечен и малко занемарен магазих дрехи и веднага се вмъкнах в едно казино. Не ми трябваше много време, за да си припомня каква бях. Спечелих малко пари, убих само един човек и то само заради колата му и бях готова да се върна в Мистик Чърч. Защото изведнъж старият ми живот ми залипсва. Какво ли правеше Лили, Касиди... Валентино?

Прибрах още пари пред себе си.
- Е, господа, мисля, че приключих тук. - казах, докато оставях картите на масата. Беше толкова лесно да печелиш, когато можеш да четеш мисли. Прибрах парите в джоба си
- Не ни оставяй, скъпа. - каза един чичко с мустаци.
- До сега ми вървеше, не искам да рискувам и да загубя спечеленото.
- Но ние искаме. - засмяха се, а аз също.
- Хайде, остани още малко. - каза един и изведнъж се озова до мен при вратата. Погледнах го - Демонът!
- Бил си тук през цялото време и все пак ме остави да победя? - казах безразлично.
- Беше прекрасна, когато се радваше, че печелиш.
- Махни се. - избутах го от пътя си, а той въобще не се възпротиви. Но усетих как се усмихна. Беше намислил нещо.